Археологически комплекс Перперикон

Перперикон/Хиперперакион, Перперакион/ се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. От София до обекта може да се стигне по добре поддържаните пътища София-Асеновград-Кърджали и София-Хасково-Кърджали.

Самият Перперикон се извисява на скален връх с кота 470 м. В подножието му се намира с. Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км.

Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява Перперикон.

Съвсем наблизо р. Перперешка се влива в яз. "Студен кладенец", построен по коритото на р. Арда. Мястото на вливане при с. Калоянци е много красиво и е застроено като водно-планински курорт. Това е една от най-големите родопски крепости (12 000 кв.м) и се намира на рида Каменник от Източните Родопи. Местността е известна като Джин тепеси (Планината на духовете). Запазени са останки от стени, както и 10-тина метровата стена на шестоъгълната кула. В началото на века известния изследвач на крепости Иван Велков намира кулата почти запазена, изкачва се по стълбите и гледа през мазгалите. Запазена е и щерна с размери 12 м на 5 м и дълбочина 6 м. Комплексът включва дворец-светилище от ІV-V в. пр.н.е., укрепена тракийска крепост, селище и кръгъл храм- прорицалище. Смята се, че тук е била една от столиците-резиденции на царете Терес и Ситалк, съответно баща и син. Дворецът е имал Г-образна форма, бил е на 3-4 етажа и е имал 40 стаи. Запазени са двата коридора и 13 помещения. Тронната зала е с размери 25 / 6 м. Но най-голямото откритие е именно прочутият кръгъл храм-прорицалище, който според римският историк Светоний е нямал покрив. Тук Александър Македонски се допитал до жреците преди да тръгне към Мала Азия.

  Тракийското светилище Татул

Мегалитният паметник "Татул" се намира край едноименното село Татул,на около 35км югоизточно от Кърджали.

Смята се, че това място се е използвало за жертвоприношения към бога на Слънцето, поради ориентацията на монолита, който е насочен към Слънцето в деня на равноденствие. Поради тази причина паметникът се нарича българския "Стоунхендж". Най-интересното в района на крепостта е тракийското светилище, посветено на Орфей. В голяма скала са издълбани две скални гробници, осем стъпала и ниша за поставяне на обредна плоча. Смята се, че светилището е от ХІІ в пр.н.е. През средновековието крепостта е възстановена, за да западне след падането на България под турско робство.

  Дяволски мост

За Ардинския Дяволски мост се тръгва по пътя за с. Дядовци (6 км). По каменна пътека се слиза до р. Арда. Живописното ждрело е удивително красиво място. Реката преминава под старинен мост. Дяволският мост е построен върху живописен тесен пролом през Османския период. През него е минавал път, свързващ района на днешния Пловдив, през прохода Маказа с Беломорието.

Моста е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата.Срещу течението са дозирани вълноломи. По ръба на пътното платно е запазен каменен парапет с височина 12 см.Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наричан " Печатът на Соломон".

Тръгне ли се нагоре срещу течението на реката, по скалите ще се види уникалната родопска роза Хаберлея родопензис.Хаберлея родопензис е известена още с имената Родопка, Силивряк и Шап, както и Орфеево цвете.

Името е свързано с легендата за смъртта на древния певец Орфей, как всяка капка от неговата кръв, падайки на земята се повръщала в чудно красиво цвете. Понеже кръвта му била благородна, тя обагрила цветето в синьо. Най- важна е способността му при неблагоприятни условия да преминава в анабиоза / мнима смърт/, да престоява дълго време в това състояние и при наличие на подходящи условия отново да се съживява.

 


ОБАДЕТЕ СЕ СЕГА!

0896 889 826


ONLINE РЕЗЕРВАЦИЯ:

Име: 
Тел: 
E-mail: 
Дата на пристигане:  
   
Брой нощувки:       
     

2016-2019 © Guesthouse Lambov. All Rights Reserved. Webdesign: SWS